събота, 29 септември 2012 г.

Мароканският сладкиш на Ивейн


Казвам "на Ивейн", защото при нея видях рецептата. Странно е да се нарича сладкиш, като е по-скоро крем. Всъщност, тя съвсем точно го е описала - нещо средно между крем-карамел и чийзкейк. Прекрасен е! Лек, деликатен, а в същото време от онези храни, които те повдигат от земята. :) Само от заливка с мед и ядки се въздържах, твърде сладко ще стане за моя вкус.
Доволна! :)

четвъртък, 27 септември 2012 г.

Пълнено хлебче с тиквички и сирена


 Бета версия на "ястие със смес за кюфтета от тиквички'11(или нагоре)". :D
Този път облечена в тесто. В плънката има настъргани тиквички, настърган кромид, пресован чесън, сирена, каквито си намерих в хладилника, - краве и топено, копър и магданоз. Мислех да сложа и кашкавал, но ми се досвидя, защото беше малко.
Тестото (в случая содено, което не ми е любимо и не най-подходящо за случая, но докато не е пристигнала маята, и рака е риба :D) не се разточва твърде тънко, защото плънката е тежка и ще го скъса. Разточих го на кръгове и ги завих като калцоне. Плънката не е обработвана термично предварително. И това е резултата. Мога да кажа, че съм доволна от себе си, без чак да съм изпаднала в екстаз.
М, така става, като идеш да търсиш щастието в кухнята! Какво друго да откриеш, освен някоя нова рецепта?! С други думи, няма да стане човек от мен ..., което не е нова информация. :D
Сега, с ваше позволение, отивам да си доям. :D


понеделник, 3 септември 2012 г.

Горските циклами цъфнаха, дойде есента


Отново на село. Вярно имахме много работа, но беше толкова прекрасно, че изобщо, ама изобщо не исках да се връщам.
Въпреки хладните нощи и сутрини, бяха прекрасни, слънчеви дни, все още чудесни за плаж. Откраднахме си малко време. Водата вече е студенка, но мен ако питате в пъти по-приятна от помията, в която се превръща в разгара на сезона.
Този път имаше само пилинг рибчоци, по-гладни от всякога, без стресиращи водни влечуги. :)




Когато съм на река, винаги отсрещния бряг ми се вижда по-примамлив, така и не можах да разбера защо. Май повечето места, на които съм била, си приличат - "примамливият" бряг е отвесна скала и това, което виждам, като си лежа на одеялцето, все ме кара на мисли за "Самодивските скали" на Елин Пелин. :)


Вкъщи си имах неотлъчна компания - кучетата на съседа. Тая животинка ми изяде печените чушки. Тя, вярно, не беше виновна, че мъжа ми ги забрави в огнището.


А това е втората прахосмукачка:


Когато дойде време за чувала с чушки



ометоха почти всички люспи. Много обичат и орехи. А вечер до масата са ей така:


Останалото ... е едно безвремие, селско безвремие, прекрасно безвремие и аз наистина не исках да си идвам тук. :)








Мария, доволна? :)